11 jun 2010, 22:37

И мъртвото сърце обича 

  Poesía » De amor
645 0 5

Очите му искрящ топаз са,

кожата като диамант блести,

той пази свойта страшна тайна,

Отровата във вените гори...


Жестоката съдба прокле го,

да бъде сам-самичък на света,

сърцето му отдавна мъртво,

намиращ се между живота и смъртта...


И иска той живот човешки,

да плаче, да кърви и диша,

а не чудовище бездушно,

което да не знае да обича...


Но ето там, от нейде тя се появява,

различна е, специална,

не се бои от неговата същност,

странна е, но идеална...


Сърцето сякaш пак започва да тупти

и чувство непознато в него се заражда,

съдбите им преплитат се в една,

и тяхната любов във вечността ще се преражда...

 

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментарите.Критиките също са полезни... Надявам се нататък да става по- добре. Това е първото ми стихотворение, затова има още какво да се желае.

    П.П. Промених заглавието, защото наистина не се връзваше особено със съдържанието. И отново благодаря.
  • Изповедта е споделяне и огласяване на съкровеното, има красив финал - съживяване, пробужане, отърсване!!!
  • Браво страхотно е
  • Невероятно е ! Браво .. да Криси още една сродна душицаа : )
  • Хеей, още една сродна душица
    Обожавам да чета здрач-стихотворения. И да пиша също. Твоето е страхотно. Шестица от мен.
Propuestas
: ??:??