капилярите на времето се спукаха
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха
еднооки символи на самота
самоотвержени таксита
съскат с мокри гуми
и безмоторно се изгубват
сторващи червени точки в мрака
защото тихо е
защо човекът е създаден ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.