7 nov 2008, 0:18  

И н т е р м е ц о 

  Poesía » Versos blancos
1074 0 15






капилярите на времето се спукаха
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха
еднооки символи на самота


самоотвержени таксита
съскат с мокри гуми
и безмоторно се изгубват
сторващи  червени точки в мрака
защото тихо е
защо човекът е създаден
нощем да сънува
а денем да витае плахо

отпускам делника зад съвестта си
във календара на виновните неща
и чакам утринта да се пробуди
отново спорна
но безсънна бе нощта

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??