22 abr 2009, 7:41

... и накрая е сама! 

  Poesía » De amor
762 0 0

Усмивката ú, ръцете и косата,
пъстротата на очите,
нежността на ласките ú,
всичко
за него
от нея
заради тях.
Любовта ú - силна,
безсмъртна, животинска,
наивна по детски,
лека,
крилата,
безметежна
... и вечна.
Той - до болка горчив
чужд, далечен,
неразбиращ идеята
за тях,
за цялото,
за любовта
... неразбиращ нея.
Коя е тя? - жената,
детето, пясъкът,
морето, сълзата и
усмивката...
ангелът и демонът
грешната и праведната
истинската
восъчната
цялата,без грам остатък
всичко, но не за него
Кой е той? - мъжът,
детето, човекът, който
не обича нея - жената,
не иска,
не чака,
не моли,
не търси
нищо... от нея!
Защото се случи
странното, новото,
чуждото за него
и светът му се обърна
изгоря, а
след палежа - земетръс
от нея
и заради нея!
Той пръв обикна,
пръв проплака
и прокле,
и прегази,
и забрави,
наряза, подпали
всичко, което
напомня за нея
... и любовта!
А тя сега съжалява
за грешката,
ножа в гърба,
дълбоката рана
в сърцето му
и по гърба
на другия мъж -
на онзи, втория,
резервата,
чуждия,
никаквия,
напълно излишния.

 

© Виктория Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??