марси (Мери Добрева)
120 104
21 sept 2008, 19:43

И нататък 

  Poesía » Filosófica
483 0 7
 

Отвъд посоката на дните

в легло от мъх и овдовяла шума,

безплътна, като трудна дума,

срича кротко сухата трева

на паметта в неясните следи

и цял живот

бразда подир бразда

един и същи спомен защрихова.

Изпръхва край могилите пръстта,

а всяко зрънце плевел е окови.

След края

многоточие издраскано

грижливо къта семената в кърпа

и бели пътища за черни дни

събира.

Стърже на мотиката плътта

грапавата кожа на всемира.

Тревиста лудост помни яростта

на житото,

поело по безкрая пътя...

да се превърне във погача хляб,

с която вечерта

стопанина ще срещнат.

Мълчи пространството огромно...

отвъд посоката на дните,

до хоризонта

и нататък.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??