5 ago 2007, 22:24

И нека луната разказва! 

  Poesía
1848 0 38
Луната любопитна е, клюкарка стара,
наднича през стъкло, отмахва тюл с ръце.
Със ласки вятърът телата им покрива -
да не разбуди спящото ЕДНО сърце.
Снагите им трептят, все още недопити,
а капчиците страстна пот искрят.
Не ще ги буди той, да им се порадва -
блажени... как призори откриват пак света.
С целувка страстна ще се поздравят,
дори и след кафето и закуската -
един във друг отново ще се потопят
за кратко, в мигове преди сбогуване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??