Не ме затваряй – руйно вино – в бъчва...
Не чакай в нас страстта да отлежи.
сега ме пий – копнежът ни измъчва,
узрял от зов, светът ще натежи.
И нека плитки – чепки две – надвиснат,
с шира от чувства теб да упоят,
Асеновградско слънце да ти плиснат,
наляло сладост в златния димят.
По мъжки мълчалив, изпий стакана,
в сърцето като в храм ме въведи.
Поискай аз съпруга да ти стана,
а тази нощ филизи да роди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse