megans (Магдалена Василева)
108 818
21 nov 2006, 8:04

И някак неочаквано... 

  Poesía
679 0 4
И някак неочаквано - глава смутено свело,
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...

Не осъзнах веднага, че мъката горчива,
душата набраздила с реки от скръб солена
е всъщност за това което си отива,
повлачило след себе си мечтата неродена...

И не разбрах - как тъй нахално празнотата ,
живота ми обгърна и грейна ми в очите,
облече във безцветие искрите на дъгата 
покри със мрак нощта и угаси звездите...

Разбрах едва когато - опустошена от безчуствие ,
потърсих аз от детството си някакви останки
и с ужас долових катастрофалното отсъствие
на детските мечти  -превърнали се в сянки...

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??