И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена,
балканска нишка. Твърдоглав,
на чужда твърд и на колена
не пада българският нрав.
Дали ще смогна, ненагледна,
да седна пак на роден праг?
В очите как ще те погледна,
в бедняшкото ти рухо? Как? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse