И пада мракът

20 nov 2012, 19:18

Poesía » Otra

537 1 3

И пада мракът в моите очи,

отчаяно, тревожно ме прегръща,

една сълза в прозореца горчи,

мечтата ми се връща бавно вкъщи.

Болезнено, с един протяжен стон,

душата ми се свива окуцяла.

И отчаянието става моят дом,

а кръглата ми мъка става цяла

сълза внезапна със нечакан край.

Каквото е било – назад остана.

С усещането за измамен Рай

в сърцето ми разцъфва бяла рана.

Напук на чернотата покрай мен,

напук на Злото, Подлото в Живота,

пак Любовта подхваща нов рефрен

и аз се раждам с всяка нова нота...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.