29 nov 2007, 21:43

И пак... 

  Poesía
424 0 2

И пак ще се усмихвам,

а отвътре ще горя,

защото всичките ми сълзи вече се изляха...

 

И пак ще се шегувам,

докато, изпълнена с тъга

и себе си не заблудя,

че пак съм същата, каквато бях тогава...

 

А бях щастливка,

от съдбата бях благословена,

с най-земното и ангелско сърце...

А днес проклета съм,

от ангела красив лишена.

И смея се, та никой да не разбере, че ме боли...

...

И пак ще пиша,

а листът ми бял ще става черен,

попиващ черната ми мъка

От кървящото пропукано сърце...

Защото и с фалшивата усмивка на лицето,

отвътре в мене парещата болка всичко истинско ми взе...

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трябва да си силна,повярвай,че само в това се крие успеха!ДА ВЯРВАШ!Поздрави от мен!
  • Браво, Лилия!
    Много истински стих!
    Поздравче!
Propuestas
: ??:??