А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия
без балансьор притичваше усмихнато.
Със пълни шепи искаше ли, искаше
от всеки свят цветенце да си има...
Годините умора не познаваха...
Спираловидно се издигаше надеждата
до... първото пречупване на вярата,
до... второто изгубено търпение... ...