И пак е Коледа, угасна мама,
сега е само Светлина.
По стъпките ù крета татко –
самотно огънче в нощта.
Той още с нея си говори,
споделя радост и тъга,
споделя болки и неволи,
понякога и самота!
Минавам като дух, за кратко,
с дежурния въпрос-лъжа
да питам: “Как си, как си, татко?
Храна си имаш и вода, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse