И пак е слънце, и пак е ярка светлина,
разкъсала оловната до вчера тъмнина
и щедро тя простира ръце във утринта,
изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.
И впръсква повик, зов, безбрежност и нега,
захвърля дрехата, окъсана от бури и тъга,
оплита паяжина тънка от ефирност и мечта
и палаво закача по нея пъстроцветната дъга.
И зажаднели за нов живот се пръснаха ята,
довчера плахо тръпнещи, заспивали в нощта,
и пак в копнеж изпръхнала е цялата земя,
разтворила е длани, попива тя фотони светлина.