Въпреки, че ме болят очите,
бих ги затворил и бих помечтал,
А може би… бих ти пратил целувка.
Защо не? И да ти кажа тихо: Обичай ме!
Но не се опитвай да избягаш -
ще те намеря пак, отново -
Повярвай, знам и как да го направя,
за да те накарам да ме искаш.
От себе си не мога да се скрия,
а от тебе май не искам.
Душата ми във чувства се облива
и силно скрити ги потискам.
Умора под клепачите подпирам
и лека нощ не ще да пожелая.
В небето, или в теб се взирам?
И пак ще искам да мечтая.
Добре, ще те оставя да премислиш.
Но по-добре душата си разкрий ми.
И ако си мислиш, че без
целувка ще заспя, сгрешил си.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados