16 oct 2012, 1:57

И пак за есента 

  Poesía » Del paisaje
3057 1 32

"От сивото небе вали тъга" -

ми казваш ти, пък аз ти опонирам:

- не е тъга, а златната река

на капчици тече към жадни ниви.

 

И нека падат сухите листа -

ще спи дървото, лято ще сънува.

А щом се върнат птичите ята,

в короната му млада ще нощуват.

 

Със скрита хубост идва есента.

И само който може да я срича,

на вятъра дочува песента

и всяка нейна стъпчица обича.

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??