8 nov 2019, 23:08

И поглед тишината ми не вдига 

  Poesía » Otra
843 8 15

Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.

Последната ми сянка е с чадър.
Последната светулка е стопена.
Разстила новините вестникар
и няма новина несподелена.

Очите се изливат като грозд
и поглед тишината ми не вдига.
Пътечката от жито и просо
и птиците прилъгва да отидат

в измамен свят без устни и небе,
без полет на копринени надежди.
А някой свободата ми краде
и бавно сплита в кукувича прежда.

Виновни няма. Този свят е чужд
или и аз съм чужда на живота?
Поредната лъжа е като дъжд,
намокрил самотата ми до кокал.
 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прииска ми се да съм сенкобран,
    но вече съм обран бостан!
  • Възхищавам се на поезията, която твориш!...Дадено ти е свише това умение!...
  • Благодаря ти, Ани!
  • Богата, въздействаща образност!... Особено финалът! Поздравявам те, Райна!
  • Светла неделя ви желая, приятели!
  • Един прекрасен метафоричен и измамен свят! Поздравления, просто чудесно!
  • Веси, винаги си добре дошла. Изпращам прегръдка!
  • Прекрасната образност и емоционалност на поредния ти вълнуващ стих, докоснаха тънките струни на душата ми, Райне. Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Георги! Бъди вдъхновен!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Дени, Мари... Приказното само ни търси, нали? Хубав ден, момичета!
  • Много, много силно!!! Приказно въздействие имат образите ти! Браво! ❤️
  • Райна, много е интересно, ритмично.. Браво
  • Благодаря, Краси! Хубава и усмихната събота да имаш!
  • Излъган свят, открадната свобода, чужд живот и поредната лъжа... разочарование и тъга почувствах. И красива поезия!
Propuestas
: ??:??