Защото век почти го чаках да разлисти
на онзи спомен жаркия копнеж.
И той, не зная как, но вече ме измисли.
Сега е принцът, а принцесата съм аз.
Сега танцувам в балните му зали,
от дланите му ласкави издигнати.
Тук подът е небе, пантофки не са нужни,
а вместо рокля, нося две криле.
Защото той ми беше всичкото, що имах,
и исках или не, все носех го отляво,
и аз, като врабче, от обичта припърхвах,
ала понякога тежеше ми досущ олово. ...