10 sept 2021, 10:09

И само дъждът ще заплаче 

  Poesía » Otra
303 5 12

Отнасят в сандъка формата.

Променливата.

Годините рисували са

върху нея.

Промени –

виждани от всички.

Фасадата.

На дом,

на цирка,

на затвора мрачен,

на онуй,

което гръмко

„душа“ зоват…

Ремонтираното –

според минувачите.

За да им хареса.

Сега –

ще приберат край града,

в склада,

който никой не отваря.

За да се сещат,

че имало

някога

някого

някъде…

Без – ЗАЩО?

Ще грее слънце,

пада сняг,

калта не ще тежи…

И само дъждът ще заплаче…

По задължение…

 

 

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
  339 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Деа, Елке!
  • Само дъждът...за всеки плаче! Понякога!
  • А ако няма дъжд?...
  • Така е, разбира се. Разщъкаха ми се бръмбарите, сенсей. Извинявай! Цял ден ми е смотано и ми писна.
  • Според мен, трябва да ЗНАЕШ защо живееш още докато живеещ. Ако не - чао, рагаци...
  • Никак не е късно, сенсей. Ще си полюшваме краката на някой облак: "Да, бе, те ще ми кажат! Напук, ама живях - както искам."
  • Идеално е, Генек. Нито късно, нито рано... и аз благодаря!
  • Много добре, Генек. И виждам си повел две девойки под дъжда. Радвам ви се!
  • Благодаря, Красе!
    Но да разбереш след смъртта дали си живял... Малко е късно.
  • "И само дъждът ще заплаче"
    отнасящ и последната печал.
    Тогава ще се разбере обаче
    живял ли съм или не съм живял...
  • Благодаря, Скитнице!
  • И само дъждът ще заплаче…
    По задължение…
Propuestas
: ??:??