Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума?
Към нокдаун май мачът върви,
пак си глътнах боксьорската гума,
ръкавици си нямам. Уви,
не играя за слава, залози,
в моя ъгъл седя си сама,
протежета на онзи и този,
ми навират в очите срама, ...