JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
15 ene 2023, 2:49  

Без седалка за дете 

  Poesía
363 3 9

Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.

 

През ушите ми, кънтейки, новините в този ден 
(пътища, деца, линейки), тежко минаха през мен.
Жегнаха ме. И неволно, уж денят ми бе добър,
се ядосах на живота, дето всъщност сее смърт.

 

Как в комсическия план е справедлив подобен фарс –  
вечно някой да остане пеленаче, друг пък стар?!
Кой подредбата избира в този жизнен пасианс –  
към небесните пастири ти да тръгнеш или аз?

 

Светофарът ми примигна с изумрудено око.
Ех, божествения смисъл, ако знаехме... Ако...
И потеглихме в порядък – аз и той, и тя, и те...
Ред коли оттук до ада... Без седалка за дете.
 

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??