Kогато рано сутрин

красиви очи отвориш,

с напъпилата утрин

кротко ще поговориш.

Току-що изгрели лъчи

на слънце жарко, парливо -

ще галят твоите коси

и лицето ти сънливо;

а свежият полъх волен

на вятъра ранобуден,

през прозореца отворен,

ще взира поглед учуден;

видял, че си тъй красива -

ще иска да те отвлече,

ще духне с всичка сила,

далеч - да те отнесе,

но дъжд порой ще го гони,

а капките ще те пазят,

като смели ескадрони

в люта битка ще влязат.

Избяга ли вятърът лош -

дъждът ще спре и дъгата

с топли цветове разкош

ще грейне в небесата.

А вечер, когато видиш

падащи звезди безброй,

пожелай си да ме имаш,

и аз... ще бъда твой!

Златко Станоев