Срина се душата ми до дъно.
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам,
от Любов – най-нежни ветрове,
в песните Надеждата избирам -
на птици сладкопойни гласове.
Ще се споя със Вярата в едно.
С Бога по пътеката ще тичам.
Облечена във бяло облекло,
ще вървя напред и ще обичам...
02 01 2018
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados