29 sept 2018, 23:38

И ще слушам 

  Poesía » De amor
582 1 8

И като нощна пеперуда –

не жалеща своите крила –

към теб летя, към теб, мой огън,

        изгарящ ми сърцето...

И като птица в безкрайната синева-

сетила последния си час,

към слънцето летяща –

към теб и аз така летя...

И като вопъл във нощта,

        застинал на нечии устни –

недоизказан и нечут от никой –

застинала във тъмнината пак стоя

и взирам се отново във звездите...

И питам ги – дали ще ми подскажат те –

Къде си? Как си? Спиш ли?

Дали добре си? Дали щастлив си?

 

На изток просветля...

        Заспиват една по една звездите...

Тоз отговор  - не даден и не чут,

но тъй жадуван от сърцето –

        не ще получа...

И пак ще чакам следващия залез

        и нощта ...

И ще слушам... И ще слушам...

И ще слушам...

 

28-09-2018 год.              

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??