И като нощна пеперуда –
не жалеща своите крила –
към теб летя, към теб, мой огън,
изгарящ ми сърцето...
И като птица в безкрайната синева-
сетила последния си час,
към слънцето летяща –
към теб и аз така летя...
И като вопъл във нощта,
застинал на нечии устни –
недоизказан и нечут от никой –
застинала във тъмнината пак стоя
и взирам се отново във звездите...
И питам ги – дали ще ми подскажат те –
Къде си? Как си? Спиш ли?
Дали добре си? Дали щастлив си?
На изток просветля...
Заспиват една по една звездите...
Тоз отговор - не даден и не чут,
но тъй жадуван от сърцето –
не ще получа...
И пак ще чакам следващия залез
и нощта ...
И ще слушам... И ще слушам...
И ще слушам...
28-09-2018 год.
© МД Todos los derechos reservados