17 jun 2014, 22:02

И ще ви кажа 

  Poesía
487 0 1

Минава времето, подскачайки като дете,

наместо шал увило шарена дъга

около своето вратле. Денят протяга ръст

и сянката във мене се прибра,

и стана тихо като в храм,

и чух как шепне нечия душа -

накрая на града,

отгдето почва бедността,

под моста -

протяга шепичка

дете.

И ще ви кажа -

видях как Времето

смили се,

сви се, 

просълзи се

и заплака.

Свали си шарения шал.

Едно дете под моста

загърна

Времето с дъгата.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??