1 ago 2019, 11:18  

Сърцето ми се разтуптява пак 

  Poesía » De amor
579 9 9

Отмина и последният ми влак,

сбогувал се със писък на завоя.

Но всеки ден на гарата съм пак...

Не казвам, че късмета чакам, моя!...

 

Оттук минават хиляди съдби -

едни щастливи, други - не чак толкоз...

За първите се радвам, но - уви! -

със вторите съпреживявам болка!...

 

Не е безкраен празник тоз живот 

и всеки ден усмивки той не ражда,

през трудностите търсим своя брод,

деня посрещаме с неутолима жажда...

 

Но зърна ли в прозореца на влак

щастливата усмивка на момиче,

сърцето ми се  разтуптява пак

и зная: някой него го обича!...

 

Прекрасно е!...И ще заспя щастлив,

със чувството, че сякаш мен обичат!...

Светът добър ще бъде, и красив,

аз в мрака нежни стихове  ще сричам!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??