Захвърлена в онзи ъгъл,
виж, душата ми трепери...
Тихо плаче, свила се на топка, тя умира...
По коридорите надежда тича,но дали ще я намери?!
Часовникът отмерва и последните минути,
сълзи замръзват по перваза...
И тя ще отлети далеч от тука,
ще избяга от проялата сърцето й омраза...
И силно ще крещят за нея,
останали без обич, ще замръкнат!
Обсебени от суета и егоизъмще търсят друга, по-чиста душа
да отмъкнат....
© Десислава Танева Todos los derechos reservados