19 jul 2014, 11:17

И силуети два 

  Poesía » De amor
579 0 1

И силуети два

 

 

Прозорец. Светлина.

И силуети два –

На мъж и на жена,

Прегърнали се във нощта.

 

Разказва той за чудните морета,

За кораби и непознати светове,

Тя слуша го със влюбено сърце

И дори не забелязва мрака.

 

Така пътуват двама из безкрая,

Забравили за миналия си живот,

И само звездните посоки са им ориентира

Къде отиват и къде ще спрат.

 

Красива приказка, нали?

Щастлива бях във нея с любовта си.

Докато не ме измести нова героиня

И силуетът вече е на другата жена.

 

Прозорец. Светлина.

И силует един –

На плачеща жена, която се надява,

Че той не води другата по техните морета.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова красиво и докосващо написано произведение, но пълно с тъга.Много ми харесаха всички думи, метафори, цялата идея е много красива!Заглавието е много хубаво!Веднага ме грабна!Бъди щастлива!Аз вярвам, че съдбата си знае работата и любовта е по-силна от всичко!! Поздравления за произведението!
Propuestas
: ??:??