Светът живее в блокове изстинали.
Душите ни - в затворените стаи.
Проплакват там любовите отминали.
Ключалката на самота ухае.
Стените вкаменени са и плачат.
Боята се разтича в мъртва влага.
Река от прах по мебелите влаче
на спомена бездушната тояга.
От другаде се носят само крясъци.
Приличат на гласа на черни врани,
оглозгали душа до кървав блясък,
проскубали пера от тежки рани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse