Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон,
във който двама тайно се обичат.
Превърнали копнежите си в стон,
те мразят на часовника стрелките,
разсичащи живота им на две.
Виновна обич и измамна вярност
във крехкия им свят плетат криле
и ни едната във гнездото каца, ...