30 jul 2019, 18:55

И тая нощ 

  Poesía » De amor
863 2 3

И тая нощ 

бе толкова зловеща. 

Самотата пак витаеше навред. 

А сянката ми

                      мълчалива, грешна

се мъчеше да вземе 

                       споменът за теб.

И тая нощ

бе толкова зловеща. 

Мистерията бе обхванала и мен. 

Измръзнала, раздърпана и смешна

желаеше тя да ме вземе в плен. 

И тая нощ, 

и вчера, 

оня ден... 

Все тия демони следят ме. 

Миражи ми предлагат те... 

Като ги видя винаги изтръпвам!

Раздърпана, разчорлена и зла

пак меланхолията 

слива се със мене. 

Със хищни нокти 

вкопчва се в плътта

и иска винаги да бъда с нея. 

А погледът ѝ е като неон

                                    - студен-

и цяла ме поглъща.

Ах,,как боли!

Не искам да съм с нея!

 

Какво си мислиш ти сега, 

не знам.

Но само погледът ти, 

твоят лик дори

са всичко от което се нуждая! 

© Нели Р Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!
  • Благодаря ви много. Повечето от стиховете които съм публикувала са от ранната ми младост между13 - 16 години. Този стих също е от този период. Тогава виждах света доста драматично 😄
  • Другар по съдба си ми, Нели. И при мен е така, но образът на любимият ми се е запечатал дълбоко в мен и спомени те също - не може никой да ми ги вземе, защото той е част от душата ми. Много ми хареса! Бъди щастлива!
Propuestas
: ??:??