Брегът, погален в утрин тиха
от твойте устни, медоносещи
събужда се, от слънцето достигнат,
след безсънно страстна нощ.
Пристанът самотен,
прималял от нежността ти,
подремва изнурено,
онемял от щастие.
Ще те чакат пак
и тази нощ
безумно нежен,
поетичен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse