Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме.
Ще ти разкажа приказка за юни:
морето как нашепва мойто име
на изгрева, преди да ме целунеш.
Разнищеното слънце се събира.
А погледът ти влюбен с ветрове е.
Разплита се. И времето се спира,
за да отпие чаша вдъхновение... ...