Libra (И.Маркова)
74 132
18 jul 2006, 9:38

И тогава Алекзандър  

  Poesía
827 0 11
И тогава Алекзандър ти казах
не искам да ме будиш
но ти не ме послуша
и сега какво ще правим Алекзандър
какво ще правим сега
когато се събудих
а слънцето никакво го няма
ще мълчим ли
хей там имам някакви цигари
да пушим и да си спомняме
времето, когато бяхме красиви
а нощите ни необяснимо тръпчиви
така и така съм събудена Алекзандър
ще ти разкажа какво сънувах
всичките тези години
онзи глас дрезгав на онази жена
която пееше, че обича
и се късаха струните в съня
и плачех отчаяно
и все не достигах
онази неподвижна пасивност
а толкова исках да ме обичаш
така и така съм събудена вече
загаси си цигарата и си подай устните
мисля да те целувам Алекзандър
дори мисля нещо повече да направя
ще те разтърся Алекзандър
ще те любя
девет бала вълнение
ще издържиш ли
на мене будната
трябваше да ме послушаш Алекзандър
трябваше да ме послушаш
не трябваше да ме будиш..
но късно е вече
така и така съм събудена
да танцуваме Алекзандър
да танцуваме
онзи блус който ти обещах
с трънени венци на главите
на онзи път с камъните
и дивите гъски над нас да прелитат Алекзандър
пусни онази мелодия дрезгава
обещавам няма да плача
и прегърни ме с ръцете си нежните
и да отлитаме Алекзандър, да отлитаме..

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??