8 ene 2009, 10:51

И тогава... няма студ 

  Poesía » Filosófica
600 0 21

 Безброй са тръпките...

Безброй уловките...

Блестят реката

и усмивките,

когато...

засвирва пиано

греховно самотно,

не заспало нощем,

заслушано в тишината,

с колорит от багри-

мозайка безкрайна,

на късно лято - седянка

и есен топла, уханна,

и зиме - с мраз и пряспа,

сърце донася с радост,

в тъжни очи печални,

с чаша догоре сгряна...

И тогава...

отначало

нощ с пиано...

пияна

завалява...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??