Вървиш по все един и същи път.
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя,
да си закърпя пак онази болка.
Защото на съседен булевард
ти си щастлив без мен. И толкова!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.