5 jul 2012, 22:36

И толкова напомня за "Когато..." 

  Poesía
879 0 22
Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат.
Въпроси водопадно се догонват.
Не чакат. И отново пак замахват
със въдица към търсения отговор.
Камбанки смях люлеят синевата,
преследват пеперуди и калинки.
Разказват приказка за котарака
с безчет геройства и високи чизми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??