Не умрях, нямам сила за слабост, а и беше любов, щом ме прати във ада, коленичех и стъпквах, но накрая останах и спечелих се, себе си. И си станах награда.
Беше дяволски трудно, затова ми хареса да живея до смърт, до живот да умирам, да зачевам от себе си най-жестоките песни, да си бъда Орфей, да си бъда и лирата.
И сега съм си аз, и съм гола и грапава, (да съм някоя друга е зловещо безлично), но защото посмях... ще пожъна намразване. И това е любов. Дързостта да съм истинска.
Ти винаги ще жънеш любов с такива грабващи ни стихове,Реничка!
Къде ли е твоят връх, знам, че има още много да растеш,талантът ти избуява и ще е трудно дори с поглед да го достигне човек!
Само туй е любов- дързостта да си Истиски
и защото посмя -затова те обичат,
затова си звезда- от небето надничаща,
озаряваш нощта и оставаш си Личност.
"Да си бъда Орфей, да си бъда и лирата"-
Дефинираш с финес най- бруталната Истина-
Да живеем до смърт, доживот да умираме,
не е лесно, но тъй Бог с Душите ни свири...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.