mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
7 jun 2011, 21:09

И това се случва 

  Poesía » De humor
801 0 7

На село дядо ми петел

бил купил. Кръстил го Емтел,

че кукуригал час по час,

приветствал всички с пълен глас

и скачал с "есемеси" кратки

връз квачки, ярки, гъски, патки...

Растял петелът горд и важен,

задирял пуйки с поглед влажен,

а те пригласяли му в хор!

 

Бил весел селският ни двор!

Емтел загладил си перата,

не стъпвал сякаш по земята!

И тъй картината позната

повтаряла се ден след ден...

догде поскъпнали яйцата,

просото, житото, ярмата,

а после селското тържище

превърнали го на торище!

 

Доскоро фактор най-значим,

Емтел изчезнал яко дим!

Разказват: тайно през нощта

юнаци гладни, от цк,

оградата с бодлива тел

разрязали с клещи; Емтел

отнесли скришом в махалата

и там му резнали главата,

а после– сложили в тавата!

 

Ех, нагъл извършител, смел,

потаен, хитър и умел,

откраднал бе от нас Емтел!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??