За казаните тежки думи
ще ти простя
и този път.
Раняват ме като куршуми,
а знаеш -
раните болят.
И нека с разум, по човешки,
делим скръбта
и радостта.
Че те - допуснатите грешки,
затръшват
по една врата.
А сто врати сърцето няма,
за да затваряш
всеки ден.
Веднъж е обичта голяма,
единствен -
порив съкровен!
© Славка Любенова Todos los derechos reservados