Завръщам се от мрака на нощта,
поспрях до уличка неосветена.
В очите ми пробляснала сълза,
дали е пак от болка породена?
Навън е хладно, отново ще вали,
сърцето ми е празно и студено.
Не чувствам болка, не боли
след теб то е умъртвено.
Завръщам се за мъничко поне,
ето ме, отново ще съм твоя.
Но този път нямам аз сърце,
да понася всичко след пороя.
Този път съм чужда и студена,
ничия съм, не помня себе си дори.
Забравих, че бях някога ранена,
забравих какво е да боли.
Ничия съм вече, твоя бях преди,
мога до теб за миг да поспра,
мога да пролея две, три сълзи
и да си отида безмълвно в нощта.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados