13 mar 2005, 15:15

..И винаги идва краят 

  Poesía
1081 0 1
От къде да започна? Може би от денят, в който те видях…
Изоставена сам сама .. няма кой да ме чуе ..да съживи болното ми сърце.
Няма кой да ми помогне нито да ме утеши….
Болката вече се е сляла и изпълва всяко късче от моята душа.
Вече е твърде късно да ми помогнеш.
Вече тялото ми е обладано от сладкото спасение - смъртта.
Лесно ти беше да ме отблъснеш и да замразиш душата ми.
Сега тя бледнее на фона, в който е обкован целият ми свят.
Грях..болка…плач…кръв…гробище…крясък на гарван
Твърде е тъмно и не мога да видя края ..края на живота си…
Спомените …защо започнах да живея с тях…
Тези мисли непрекъснато се въртят из главата ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??