И все пак...
Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...
Пребродих днес планинските пътеки,
окъпани от слънце и от дъжд.
И търсех нещо в мене да засвети,
но пламъкът не тръгва отведнъж.
Мечтите ги оставих във полето,
не исках да ги нося все със мен.
Затрупано с емоции, сърцето
почиваше си в гаснещия ден.
Говореше ми нежно тишината,
но чувах в нея само твоя глас.
А нощем, щом погледнех към луната,
лика ти виждах. Гледах във захлас...
Опитах в планината да се скрия,
до върховете сини стигнах чак.
И всичкото това, за да открия,
че само с теб съм истински. Все пак...
На Диа
13.08.2009
© Йордан Илиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ама много хубаво пишеш.
-
И всичкото това, за да открия,
че само с теб съм истински. Все пак... -
И все пак.
-
Когато носиш някого в сърцето си той е с теб навсякъде. Дори да се усамотиш в природата...досега на тревата е като нейното докосване.Шъмът на дърветата е като далечен глас...Дори да е тихо Тя е там, близо.Понякога тъжно, но винаги красиво.
-
Написано със силна емоция! Браво!
-
Браво!!!
-
Чудесен стих!
-
Браво и от мен...
-
Харесах!
-
Хареса ми, поздрав!
-
Йордане, отбивай се по-често.
-
Да, хубаво е! Поздрав!
-
Браво!
-
...Прекрасен стих!Много тих и нежен!Харесах!Поздравления!...
-
и все пак хубаво е.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
