И все пак...

28 jul 2010, 23:06

Poesía » Otra

508 0 4

Все пак…

Ще стигнем някак

и до утрешния ден.

Там чакат ни

объркани мечти,

със сбъркани адреси.

Може би -

прегръщали сме

врагове като приятели.

Приятелят –

бил смъртният ни враг.

Така ли е?

И тази грешка

вечно се повтаря.

Тълпят се празни дни

около нас.

В понеделник,

с нови дрешки, идват

стари, сбръчкани илюзии.

В петък

ги продават за петак.

В неделя

си почиваме от нищото.

… и пак…

Но винаги един хлапак

ще заживее с времето

и ще сънува истински неща,

които ще се случват все

на другите.

Та… за хлапака ме боли.

Wali. (Виолета Томова)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.