12 abr 2008, 18:06

И все пак, то бие... 

  Poesía
2043 1 19
Раздрано, разкъсано, то бие все някак.
Дори на парчета, отровата пие
и въпреки всичко - в борбата живее,
човешкото жалко, едничко сърце.
Измамено, удряно, то сили намира,
от капка любов се ражда отново.
Задъхано бие, а после поспира,
подсказва ти още, че тук ти Живееш.
А моето вече е мъртво - студено,
емоции, обич и чувства нехае...
Тупти без да спира - механично, скептично,
отдавна ни радост, ни мъка познава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??