17 jul 2009, 20:17

И з б я г а х 

  Poesía
614 0 5

Избягах днес от тебе,

не се измъчвах и не страдах.

Каква ли сила в мене се роди

и кой ми я изпрати?

 

Избягах днес от тебе,

днес не можах да бъда смешна,

ти не можа да видиш как аз се огъвам

и как се изчервява моята душа.

Днес не можа да видиш тази "лудата",

която "дрънка" само глупости.

Днес не видя как топка свива се във мен,

когато само видя силуета ти.

Днес, да, днеска не видя

как всичко в мен те чака,

ти не видя, че който мъж да влезе,

аз цялата подскачах.

Но днес край тебе минах, без да трепна.

Напред сама вървях... каква победа беше!

Днес не видя как се огъвам като червей,

премазан и разцапан под твоите крака.

 

Избягах... да, от себе си избягах,

не исках пак да ме боли,

да те изпивам с поглед и да се надявам.

Спектакълът днес няма да се състои!

© Албена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за смелостта!
  • Избягах днес от тебе,
    не се измъчвах и не страдах.
    Каква ли сила в мене се роди
    и кой ми я изпрати?

    Начетох се на "мразя те", "немразя те",
    "ама те обичам, ала не съвсем",
    тук има много тиха истина, хареса ми,
    кротко и истинско е.
    Само, че не можеш да ме убедиш,
    че си бягала, силна си!

    пп: Въпрос на болка, Калинке.
  • Само така!
  • браво!защото аз не мога да избягам
  • уау... силна си..
Propuestas
: ??:??