dansyto (Данаил Таков)
815 3635
27 sept 2022, 6:54

И зрима, и незрима си 

  Poesía
832 5 12

Небето заваля … и беше есен –

в душата ми потоци дъжд се стичат.

Сезон на сочността, аз те обичам,

макар да не огласяш с птича песен.

 

А слънцето, небрежно-мързеливо,

тъй ниско все върви към хоризонта.

Отваря се една магична порта,

там есенната сладост се излива.

 

Но твоите богатства са незрими

и зрими са … навярно за малцина.

Нима ще чакам аз една година,

че да те зърна в краските любими?

 

Оставам: храст, докрай обрулен вече,

ще устоя на идващата зима,

защото зная пак, че ще те има –

жадуван сън на сбъдване обречен!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

10 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??