25 may 2009, 16:49

Идея... 

  Poesía
625 0 14

В онази нощ, когато

само вятъра шепнеше

нещо на тревите.

И между тях,

там в цветната леха

няколко щурчета

надпяваха се

в глас.

 

Когато голямата Луна

си тръгваше,

и пътьом бе решила

Слънцето да събуди,

ми дойде щура идея:

защо ли да не съм

едно щурче,

досущ като другите?!

 

И да припявам своите

щурчови трели

някъде край леглото ти.

Ех, трябва ми онази

вълшебна пръчица само...

А в ръцете си

ще държа много светулки.

И ще ги пусна в съня ти...

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??