В онази нощ, когато
само вятъра шепнеше
нещо на тревите.
И между тях,
там в цветната леха
няколко щурчета
надпяваха се
в глас.
Когато голямата Луна
си тръгваше,
и пътьом бе решила
Слънцето да събуди,
ми дойде щура идея:
защо ли да не съм
едно щурче,
досущ като другите?!
И да припявам своите
щурчови трели
някъде край леглото ти.
Ех, трябва ми онази
вълшебна пръчица само...
А в ръцете си
ще държа много светулки.
И ще ги пусна в съня ти...
© Нели Todos los derechos reservados