12 oct 2010, 13:59

Идея за ... 

  Poesía » Otra
548 0 8

Ще бродя сама,

аз - чудачка една...

Какво да се прави -

няма сродна душа?!

А кедрите -

мъдреци белобради,

свидетели на битки

и на свади,

ще са ми компания

и даже съпровод

 на тъжната ми ария.

Ще бродя сама

с мисъл една -

как чрез миналото,

 настоящето да обзра?

 

Парченца истинност

изравям в разрухата

на старата могила

и сякаш самородно злато,

възраждащ дух

проблясва.

 

В цветното море

 на древността

с изморения си взор

прониквам и

старите къщи

с глъчка изпълват се.

Най-сетне

съкровеното долавям

и разгадавам

своя дух залутан -

за миг покой намирам,

за да отсея зърното

от плявата

и продължавам...

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??