Иди си

26 nov 2015, 21:56

Poesía » De amor

334 0 2

Иди си

Иди си, любов, толкоз си тъжна

напусни ме в ранната утрин без да те видя

пътят по който ще тръгнеш не искам да зърна

отсега в душата оставяш огнена диря

Иди си, аз съм в руини

водопадът от чувства,страшна стихия

отне ми без жалост и вяра и сили

тази в която се влюбих,забрави я

Ти бе огънят в студените нощи

хладният полъх в пожара от страсти

ревността завладяваща с мисли зловещи

лудост красива, думи опасни

Тръгни си и намрази ме

пътят към мен да пустее

само горчилка отровна за мен остави ми

нека като жерава в мене да тлее

Май 2015

Варна

Гавраил

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2015-11-28T13:38:16+02:00

Младене,благодаря за анализа.Действително се стремях да внеса автентичния елемент като водещ в стиха си.Така се помъчих да разширя кръга на интересуващите се.Но не го забелязвам.Пожелавам ти спокойни почивни дни!Аз ги нямам.
vega666 (Младен Мисана)

2015-11-26T22:28:37+02:00

Всъщност обръщението е към богинята на любовта, тъй като тя чрез него се одухотворява и персонифицира. В случая Лирическият е на изповед пред самата Любов и я моли да го пощади от самата себе си. Силна изповед и по форма и по съдържание. Тя сякаш носи чувство на пълна обреченост, което е красиво и завладяващо, защото е до болка автентично. Поздравление, Гавраиле - отлична поезия, докосваща и истинна!