nikeab (Красимира Иванова)
8 17
21 mar 2012, 12:19

Иди си 

  Poesía » De amor
856 0 6

Иди си

 

Защо при мене пак се връщаш?

Отново и отново след това.

Ти своя път избра и вече

изправен крачиш през света.

 

Опитвам се без тебе да живея.

Да свикна някак си сама.

Забързаният ден да ме разсее,

а в морната ми вечер да заспя.

 

Празна е уютната ни къща -

направих я със толкова любов....

С мечти я сътворих, а ето -

само спомени отминали ехтят.

 

Сутрин слънцето посрещам,

пропъждам мисълта за теб.

Вечер - самотата ме прегръща

с воал от лед във нашето легло.

 

Иди си моля те... не се завръщай!

Аз тъкмо позабравих... преболя.

Съвестта ти май говори, но не знаеш:

след теб е... двойно пареща тъга.

 

Щом само нуждата те води

и всичко си превърнал в рутина.

Кому е нужно туй приятелство фалшиво?

Върви напред - не чувствай и вина!

 

Илюзия била е обичта ти,

мираж красив за мойте сетива....

Но даже липсваща до болка -

направи ме по-силна и добра.

© Красимира Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??